Нова книга от Неда Антонова
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ПЛОДОВЕТЕ ЗРЕЯТ НОЩЕМ
от Неда Антонова
размер: 304 стр.
цена: 17,95 лева
ISBN 978–954–26–2346–5
Само Бог и Човекът могат да основават хора, които преди тях не са съществували
Очаквайте на 9 април!
За книгата
„ Плодовете зреят нощем “ е въодушевен роман за една необикновена обич, от която се раждат деца и легенди. Но тази книга не може да бъде наречена просто любовен разказ. Защото над всяко неродено дете витае опасността то да бъде убито, преди още да се е родило.
Само Бог и Човекът могат да основават хора, които преди тях не са съществували. И отново единствено Бог и Човекът могат да лишават живота на човешки същества, преди още да сме дочули техния поздравителен възклик, който ние неверно възприемаме като първороден рев.
И по какъв начин науката посредством метода „ инвитро “ даде на индивида това, от което природата го е лишила – насладата на родителството…
Тази книга е разказ за благословените плодове на нашия дух, които зреят нощем в упования и очаквания, само че и за тези – тръпчивите – съзряващи в самотност, страдалчество и непостижима обич! Те всички са плодове на душите ни и те вършат тайната биография на всеки от нас!
За създателя
Неда Антонова е създател на повече от двайсет романа, по-голямата част сюжетно свързани със събития от българската история. Сред тях са трилогията „ Възкресените “, „ Елегия “, „ Царица Елеонора Българска “, „ Съвършената. Преподобна Стойна – неканоничната светица “, а също „ Първият след Бога. Любовта и гибелта на Васил Левски “, „ Баладата. Любовта на Ботев и Венета “ и „ Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски “. На необикновен читателски интерес се радва първокласното издание на есеистичната й книга „ Пепел от мислеща тръстика “.
Нейни книги са преведени на френски, съветски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната премия „ Златен меч “.
Живее и работи в Търговище.
Откъс
На моята женитба участва единствено една жена – булката.
А самият брачен ден – 18 ноември – се оказа цялостен с предсказания, само че аз – щастливо объркана, не ги виждах, до момента в който не започнаха да се сбъдват.
Беше делник в средата на седмицата – на открито се стелеше и ръмеше мъгла, та булчинската ми одеждa се състоеше от дънки, развлечен от пране бежов пуловер и кожено яке втора ръка, купено предходната пролет. Помня, че когато се въртях пред огледалото в пробната на магазин „ Втори късмет “, продавачката – усмихната пълничка жена – възкликна:
– Лелеее, по какъв начин ти отива!… Цветът му е като косата ти – също лисича опашка. Пък и очите ти… блещукат като конячета в кристални чашки – и те подхождат на якето…
А в деня, определен от ориста да ми бъде брачен – аз, без да допускам какво ме чака, рано сутринта съвсем бегом поех към офиса на отдел „ Счетоводство “ при комерсиалната компания „ Детски свят “ и дойдох там малко след седем. Винаги идвах първа. В продълговатото, зле осветено и запълнено с бюра и няколко етажерки помещение постоянно биваше топло, аз се облягах на радиатора и оставах по този начин, до момента в който цялото ми вцепенено от нощното мръзнене тяло се размекне и придобие естествените си извивки.
Живеех в центъра на града в независима стая три стъпала под равнището на улицата, само че снабдена с обособен вход, баня и килер, в който нямаше какво да прибирам. Подът беше циментен и през лятото всяка вечер го миех със студена вода, а през зимата просвах върху цимента балатум. Спях при включена печка с един реотан и облечена в спортния си екип, останал ми от часовете по физическо в Търговската гимназия. Миналия месец си подарих голям плюшен мечок и от този момент нощем двамата се прегръщаме и ни е топло.
В осем без една минута в офиса се домъкваше и Соня – недоспала, жълто-зелена на разположение, с пластмасова чашка в ръка и с останки от снощна прическа. Тъй като шефската заповед гласеше, че за начало на работния ден се считал осмият удар на часовника от кулата-камбанария на Фичевата къща, Соня от време на време се възползваше от тази опция и се приплъзваше в стаята по едно и също време със звука от удара. Изпиваше кафето на две-три глътки, тръшваше се на стола си и най-малко половин час си играеше с празната чашка, притворила гримираните си клепачи и унесена в сънливост или спомен.
Миналата пролет – помня датата – Соня ме срещна с мъжа, в чийто дом повече от година живееше, очаквайки да чуе брачното предложение. Всички знаехме, че той е юрист-консулт на интернационалната компания „ Юро карс “ в клона ѝ за Северна България, споделя се Радион Бранев, само че е прочут – по марката на колата си – като Роди Кайена. За него се знаеше, че постоянно се облича в един цвят, съчетавайки всичките му отсенки. В деня на нашата среща Роди се бе опаковал в млечносиво, а оттенъците на този доблестен колорит се преливаха един в различен и във тип на едвам доловима вълна, започваща от гълъбовите ириси, заливаха пулсиращата изпъкнала вена на шията му и плисваха по целия костюм…
Той деликатно пое ръката ми и ме закова с изключително под напрежение взор, какъвто месец по-рано бях забелязала у един глухоням юноша: момчето с жестове ме питаше къде наоколо има пицария, само че аз не го разбрах и му дадох пет лв..
Това младо момиче доста желае да се омъжи, нали?!
И Роди ме погледна с обезпокоително вдигнатите вежди на човек, преди малко дефинирал въпрос, от чийто отговор зависи бъдещата му съдба…
п редставя
ПЛОДОВЕТЕ ЗРЕЯТ НОЩЕМ
от Неда Антонова
размер: 304 стр.
цена: 17,95 лева
ISBN 978–954–26–2346–5
Само Бог и Човекът могат да основават хора, които преди тях не са съществували
Очаквайте на 9 април!
За книгата
„ Плодовете зреят нощем “ е въодушевен роман за една необикновена обич, от която се раждат деца и легенди. Но тази книга не може да бъде наречена просто любовен разказ. Защото над всяко неродено дете витае опасността то да бъде убито, преди още да се е родило.
Само Бог и Човекът могат да основават хора, които преди тях не са съществували. И отново единствено Бог и Човекът могат да лишават живота на човешки същества, преди още да сме дочули техния поздравителен възклик, който ние неверно възприемаме като първороден рев.
И по какъв начин науката посредством метода „ инвитро “ даде на индивида това, от което природата го е лишила – насладата на родителството…
Тази книга е разказ за благословените плодове на нашия дух, които зреят нощем в упования и очаквания, само че и за тези – тръпчивите – съзряващи в самотност, страдалчество и непостижима обич! Те всички са плодове на душите ни и те вършат тайната биография на всеки от нас!
За създателя
Неда Антонова е създател на повече от двайсет романа, по-голямата част сюжетно свързани със събития от българската история. Сред тях са трилогията „ Възкресените “, „ Елегия “, „ Царица Елеонора Българска “, „ Съвършената. Преподобна Стойна – неканоничната светица “, а също „ Първият след Бога. Любовта и гибелта на Васил Левски “, „ Баладата. Любовта на Ботев и Венета “ и „ Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски “. На необикновен читателски интерес се радва първокласното издание на есеистичната й книга „ Пепел от мислеща тръстика “.
Нейни книги са преведени на френски, съветски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната премия „ Златен меч “.
Живее и работи в Търговище.
Откъс
На моята женитба участва единствено една жена – булката.
А самият брачен ден – 18 ноември – се оказа цялостен с предсказания, само че аз – щастливо объркана, не ги виждах, до момента в който не започнаха да се сбъдват.
Беше делник в средата на седмицата – на открито се стелеше и ръмеше мъгла, та булчинската ми одеждa се състоеше от дънки, развлечен от пране бежов пуловер и кожено яке втора ръка, купено предходната пролет. Помня, че когато се въртях пред огледалото в пробната на магазин „ Втори късмет “, продавачката – усмихната пълничка жена – възкликна:
– Лелеее, по какъв начин ти отива!… Цветът му е като косата ти – също лисича опашка. Пък и очите ти… блещукат като конячета в кристални чашки – и те подхождат на якето…
А в деня, определен от ориста да ми бъде брачен – аз, без да допускам какво ме чака, рано сутринта съвсем бегом поех към офиса на отдел „ Счетоводство “ при комерсиалната компания „ Детски свят “ и дойдох там малко след седем. Винаги идвах първа. В продълговатото, зле осветено и запълнено с бюра и няколко етажерки помещение постоянно биваше топло, аз се облягах на радиатора и оставах по този начин, до момента в който цялото ми вцепенено от нощното мръзнене тяло се размекне и придобие естествените си извивки.
Живеех в центъра на града в независима стая три стъпала под равнището на улицата, само че снабдена с обособен вход, баня и килер, в който нямаше какво да прибирам. Подът беше циментен и през лятото всяка вечер го миех със студена вода, а през зимата просвах върху цимента балатум. Спях при включена печка с един реотан и облечена в спортния си екип, останал ми от часовете по физическо в Търговската гимназия. Миналия месец си подарих голям плюшен мечок и от този момент нощем двамата се прегръщаме и ни е топло.
В осем без една минута в офиса се домъкваше и Соня – недоспала, жълто-зелена на разположение, с пластмасова чашка в ръка и с останки от снощна прическа. Тъй като шефската заповед гласеше, че за начало на работния ден се считал осмият удар на часовника от кулата-камбанария на Фичевата къща, Соня от време на време се възползваше от тази опция и се приплъзваше в стаята по едно и също време със звука от удара. Изпиваше кафето на две-три глътки, тръшваше се на стола си и най-малко половин час си играеше с празната чашка, притворила гримираните си клепачи и унесена в сънливост или спомен.
Миналата пролет – помня датата – Соня ме срещна с мъжа, в чийто дом повече от година живееше, очаквайки да чуе брачното предложение. Всички знаехме, че той е юрист-консулт на интернационалната компания „ Юро карс “ в клона ѝ за Северна България, споделя се Радион Бранев, само че е прочут – по марката на колата си – като Роди Кайена. За него се знаеше, че постоянно се облича в един цвят, съчетавайки всичките му отсенки. В деня на нашата среща Роди се бе опаковал в млечносиво, а оттенъците на този доблестен колорит се преливаха един в различен и във тип на едвам доловима вълна, започваща от гълъбовите ириси, заливаха пулсиращата изпъкнала вена на шията му и плисваха по целия костюм…
Той деликатно пое ръката ми и ме закова с изключително под напрежение взор, какъвто месец по-рано бях забелязала у един глухоням юноша: момчето с жестове ме питаше къде наоколо има пицария, само че аз не го разбрах и му дадох пет лв..
Това младо момиче доста желае да се омъжи, нали?!
И Роди ме погледна с обезпокоително вдигнатите вежди на човек, преди малко дефинирал въпрос, от чийто отговор зависи бъдещата му съдба…
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ